31 май 1854 г. Английският пътешественик и най-голям изследовател на Африка Дейвид Ливингстън (David Livingstone) достигнал залива Луанда, на брега на Атлантическия океан. Пътешествието му доказало, че по воден път - по теченията на реките може да се проникне от вътрешните райони на Африка до западното крайбрежие на континента.

Дейвид Ливингстън

31 май 1911 г. В корабостроителницата „Harland & Wolff” в Белфаст, Ирландия, пред около 100 000 зрители бил спуснат на вода обект №401. Той бил наречен Titanic. Точно в 12,13 часа корпусът с тегло 26 000 т запълзял по направляващите на стапела, влачен от собствената си тежест. „Титаник” развил скорост от 12 възла, преди шест котви и две котвени вериги, всяка тежаща по 80 т, да го спрат. Целият процес заел 62 секунди. След това буксирите го откарали в бухтата, където в течение на 9 месеца той трябвало да бъде дооборудван.

31 май 1916 г. На този ден се е състояло най-голямото морско сражение на ХХ век - Ютландското. Сблъскват се британският Гранд Флийт и германският Флот за открито море. Сражението не излъчва категоричен победител, но англичаните губят 14 кораба със сумарен тонаж 111 000 т и 6 784 убити матроси и офицери. Германският флот губи 11 кораба (62 000 т.) и 3 058 човека личен състав.

31 май 1940 г. В Русе е създадено Държавно параходство „Българско речно плаване”.

31 май 1972 г. В Ротердам, Холандия, е приет построеният през 1966 г. в Гьотеборг Швеция, и плавал под норвежки флаг 74 400-тонен танкер „Струма”. Ръководството на кораба е поето от капитан Динчо Лютов и главния механик Петър Цаперков.

30 май 1672 г. Роден е руският император-реформатор Петър І. Той полага изключителни грижи за развитието на руския боен флот и за изграждането на цялостна държавна морска политика. По негово указание на 30 октомври 1696 г. Болярската дума на Русия приема специално решение в тази насока. Императорът сам ръководи построяването на десетки кораби. Изгражда редица морски крепости, между които и гордостта на руския флот Кронщат. Създава Адмиралтейската колегия, Школата за математически и навигационни науки в Москва, Морската академия в Санкт Петербург. Петър І участва в пряко и в разработката на Морския устав и Морския регламент. При неговото царуване обграденият с грижи и внимание руски флот постига блестящи победи при Гангут, Генгам, Твермюнде, о. Езел и др. Петър І умира на 28 януари 1725 г. след простудяване при спасяването на моряци от потъващ във Финския залив кораб.

30 май 1915 г. На около 40 мили от устието на река Тайн германската подводница U-16 торпилирала датския търговски кораб Soborg. Това бил един от първите актове на потапяне на кораби на неутрални държави извършени от германските подводничари.

30 май 1941 г. В гръцкото пристанище Пирея избухва пожар на българския параход „Княгиня Мария Луиза”, натоварен с авиационни бомби. При самоотвержения си опит да изведат кораба със смъртоносния товар извън пристанището от последвалия взрив загиват капитанът Иван Томов, първият помощник-капитан Георги Бабев, вторият механик Петър Чаръкчиев, радистът Стоимен Захариев, машинистите Георги Винаров и Георги Кръстев и помощник-готвачът Тодор Стойков. Това са първите жертви, които дава българското морячество във Втората световна война.

29 май 1500 г. Загинал португалският мореплавател Бартоломеу Диаш (Bartolomeu Dias). Той е най-големият изследовател на крайбрежието на Югозападна Африка. Картографирал около 2500 км от него. Пръв заобиколил най-южната точка на Африка и открил н. Добра надежда. Съпровождал Вашку да Гама в експедицията му до острови Зелени нос. Включил се в флотилията на Педру Алвариш Кабрал до Индия, но при н. Добра надежда корабът му попаднал в жестока буря и потънал.

Бартоломеу Диаш

29 май 1659 г. Приключило 11-годишното пребиваване на Семьон Дежньов (Семён Дежнёв) в сибирското селище Анадир. Мореплавателят успял да проучи целия басейн на Анадир и да го картографира. Експедицията дала много жертви – от 60-членния й отряд оцелели само четирима, но успяла да реши една от най-сложните географски задачи за времето си – доказала, че Азия не се съединява с Америка, а между тях преминава проток. Този отчет на Дежньов обаче бил посрещнат с недоверие от съвременниците му и временно потънал в забвение Едва през 1737 г. историкът Г.Ф. Милер го преоткрил в архивите на якутското воеводство. През 1741 г. протокът между Азия и Америка бил преоткрит от Витус Беринг. С името на този мореплавател - Берингов проток, през 1778 г. го нарекъл Дж. Кук, който не знаел за изследването на С. Дежньов. 

Семьон Дежньов

29 май 1692 г. При нос Балфльор в Ламанша става сблъсък между бойните флоти на Франция и Англия, изходът от който довежда до съдбоносно за френските военноморски сили решение на краля-слънце Луи XIV. Английският флот превъзхожда френския значително. Въпреки това с умели маневри френският адмирал Турвил успява да наложи единични схватки на кораб срещу кораб и да потопи 20 английски кораба срещу само 9 свои. Впоследствие обаче англичаните обръщат боя. Потопяват флагманския кораб на Турвил и още два кораба при оттеглянето им към Брест. Следва разгром на французите в опасния проток Олдърни пред Сен Мало. С оцелелите 12 кораба адмирал Турвил успява да стигне до залива Ла Аг, където е полевия лагер на десантната френска армия. Неговите батареи обаче не му оказват никаква защита и през нощта на 1 срещу 2 юни английският адмирал Ръсел предприема масирана атака с брандери, които опожаряват френските кораби. Крал Луи XIV решава, че строителството на големи кораби е безсмислено, и така задълго оставя англичани и холандци да си оспорват господството по море. 

29 май 1786 г. Френската експедиция, ръководена от Франсоа дьо Гало Лаперуз (Jean François de Galaup, comte de La Pérouse), завършва плаването си от о. Пасха до Хавайския архипелаг. По целия си път тя не открива нито къс земя, но като преброжда Хaваите, установява грешки в испанските карти и доказва, че посочените в тях няколко самостоятелни острова са всъщност хавайските Мауи и Оаху. 

Франсоа дьо Гало Лаперуз

29 май 1826 г. След сблъскване с ледена планина в Северния Атлантик потънал френският кораб Натали. От седемдесет и пет души екипаж се спасили само седемнадесет човека.

29 май (17 май стар стил) 1876 г. Четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход "Радецки". Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре "Радецки" на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници ("Journal de Genеve" и "La Rеpublique Franсaise") е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. Христо Ботев пише прощалните си писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов - Куруто.
За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.

29 май 1944 г. Самолетоносачът Block Island CVE-21, на 420 мили южно от Азорските острови, е торпилиран от германската подводница U-549. Половин час след попаденията на три торпеда, той потъва.

29 май 1958 г. По време на маневри на американския флот близо до Пърл Харбър се сблъскали подводницата Stickleback (SS-415) и разрушителят Silverstein (DE-534). Причина за сблъскването станали двата гребни електродвигателя, които излезли от строя. Подводницата останала без ход и започнала да пропада на дълбочина. При продухване на цистерните за главен баласт „Стикълбак” изплавала и... попаднала под вълнореза на разрушителя, където и не подозирали за усложнената обстановка на подводницата.
Пробойната в района на преградата между акумулаторния отсек и централния отсек се оказала смъртоносна за подводницата, но благоприятна за спасяването на личния състав. В отсеците навлизала малко вода, но не било възможно да се спре. Като разбрал, че след наводняването на двата отсека „Стикълбак” ще загине, командирът дал заповед за напускане на подводницата. Целият екипаж (82 души) се прехвърлил на разрушителя и на други кораби, пристигнали на мястото на аварията. Едва тогава подводницата потънала на голяма дълбочина.

сблъсъка между Stickleback (SS-415) и Silverstein (DE-534)

28 май 1967 г. Сър Франсис Честър се завръща в Плимут, Великобритания с яхтата си, с което приключва деветмесечното му самотно околосветско пътешествие.
Сър Франсис Честър е първият в света човек, който извършва околосветско пътешествие сам и само с едно акостиране – в Сидни. Около 250 000 души посрещат възторжено 65-годишния авантюрист. Кралската артилерия отбелязва събитието с десет залпа. По-късно той получава поздравления от Кралицата и принц Филип.

28 май 1965 г. Възстановеният кораб "Радецки", свързан с героичния път на четата на Христо Ботев, прави своя първи рейс по р. Дунав.
Австрийският пътнически параход “Радецки” е извършвал рейсове по р. Дунав главно между Оршова и Галац. Построен е през 1851 г. в Будапеща, от 1858 г. носи на носа си бюста на своя патрон - австрийския фелдмаршал от чешки произход Йосиф Венцел Радецки (1766 г.-1858 г.). При пътуването му към Виена на 16 и 17 май 1876 г. от различни дунавски пристанища (Гюргево, Зимнич, Турну Магуреле, Каратия и Бекет) на него на групи се качват, преоблечени като градинари, четниците от четата на Христо Ботев. На 17 май войводата на четата Христо Ботев настоява капитанът на парахода Дагоберт Енглендер да спре парахода на българския бряг при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета. При с. Оряхово четата слиза на родния бряг и поема пътя към Стара планина.
Параходът излиза от употреба през 1918 г. и е унищожен през 1924 г. В периода 1964 г.-1966 г. с доброволни средства от българските деца той е построен отново по запазени чертежи и превърнат в музей, открит в чест на 90-годишнината от подвига на Ботевата чета.

кораб "Радецки"

28 май 1970 г. По време на маневри край нос Хенри, Вирджиния, американската подводница Daniel Boone SSBN-629 се сблъскала с филипинския търговски кораб President Quezon. Подводницата се разминала с минимални щети, но филипинският кораб получил силни повреди в носа.

подводница "Daniel Boone" SSBN-629

27 май 1915 г. Английският минен заградител Princess Irene потънал край Шиърнес в резултат на взрив на собствените си мини. Загиват повече от 400 човека. 

минен заградител "Princess Irene"

27 май 1998 г. На Параходство БМФ е предаден построения във Варненска корабостроителница кораб за насипни товари „Персенк”. Той я четвъртият след „Ком”, „Богдан” и „Перелик” от серията 13 900-тонни съдове, които корабостроителницата строи по поръчка на Параходството. Корабът е класифициран от „Германски Лойд” и има неограничен район на плаване.

кораб "Персенк"

26 май 1908 г. В корабостроителницата „New York Shipbuilding Corp.” в Камден, Ню Джърси, е спуснат на вода първият американски „дреднаут” Michigan BB-27. Заложен преди „Dreadnought”, строителството му се забавя. Но при него е възможно, за разлика от английския му събрат, да бъде използвана цялата мощ на главния калибър, поради по-удачното разположение на четирите кули в диаметралната плоскост. Това разположение позволява воденето на залпов огън с всички оръдия от главния калибър и от двата борда.

"Michigan" BB-27

26 май 1910 г. Френската подводница Pluviôse потънала след като се сблъскала с ферибота „Le Pas-de-Calais” край Кале. Загинали 27 човека от нейния екипаж.

подводница "Pluviôse"

26 май 1941 г. Около 20 Ju-88 заедно с Не-111 атакували в района на залива Суда английски бойни кораби. Линкорът "Бархъм" получил попадение в една от кулите на ГК, а още няколко бомби се взривяват до неговия борд. В резултат на линкора загинали 7 и били ранени 6 човека.

Линкор "Barham"

26 май 1954 г. По време на плаване в залива Нарангасет, САЩ, се взривила водата в парния катапулт на самолетоносача Bennington CVA-20. Последвала серия от вторични експлозии. Загинали 103-ма члена от екипажа. Пострадали още 201 човека, попарени от горещата вода. Това е вторият кораб с име „Bennington”, на който се случва инцидент, свързан с експлозия. На 21 юли 1905 г. край Сан Диего на канонерката „Bennington PG-4” експлодирал котелът, предизвиквайки смъртта на 62-ма човека.

самолетоносач "Bennington" CVA-20

26 май 1986 г. Бангладешкият речен ферибот "Salia" се преобръща с кила нагоре на река Меконг. Загиват повече от 500 човека.

25 май 1916 г. В българския военноморски флот е приета първата подводница – подводник №18, доставена от Германия. По време на Първата световна война тя изпълнява стражеви задачи пред нашето крайбрежие.

подводник №18

25 май 1918 г. Германският разрушител V-74 попаднал на мина и потънал. Това се случило по време на преход към белгийското пристанище Зеебрюге. Корабът потънал в плитки води и малко след това, през юли, бил изваден.11 човека от неговия екипаж загинали при експлозията.

25 май 1928 г. На 300 км от Шпицберген катастрофирал дирижабълът "Италия" на италианския въздухоплавател и полярен изследовател Умберто Нобиле (Umberto Nobile). На борда му имало 16 души, от които само един не бил италианец - шведът Фин Малмгрен. Екипажът на прочутия дирижабъл се завръщал от триумфален полет до Северния полюс, където стигнал на 24 май в полунощ. По обратния път хоризонталният рул се обледенил, отказал да функционира и дирижабълът се забил в леда. Силата на удара изхвърлила от кабината десет души от екипажа, между които и самия Нобиле. Олекотеният дирижабъл внезапно се издигнал с голяма скорост и изчезнал в снежната мъгла, отнасяйки завинаги останалите в повредената му кабина шестима членове от екипажа. 

Катастрофата с дирижабъла  "Италия"

25 май 1940 г. Сутринта "Юнкерси" от 5./KG30 атакували в Харстад (Harstad) английския кораб със специално предназначение "Машроба" (RN Special Service "Mashroba"). Той получил силни повреди и, за да не потъне, се изхвърлил на брега. 

25 май 1942 г. В Южно-китайско море, на 100 мили от нос Падерас, бил торпилиран и потопен от американската подводница Salmon SS-182 старият японски броненосец Asahi. 60 човека от неговия екипаж загинали, но неговият командир и още 582-ма човека били спасени.

броненосец "Asahi"

подводница "Salmon" SS-182

25 май 1969 г. От древното мароканско пристанище Сафи отплава тръстиковата лодка „Ра” на норвежкия учен и пътешественик Тур Хайердал (Thor Heyerdahl). В седемчленния екипаж има представители на различни нации. Целта на експедицията е да прекоси Атлантическия океан и да се докаже, че с подобни лодки, строени от древните египтяни, плаванията са били възможни още в древността. След осем седмично плаване и изминати 5000 км Хайердал прекратява опита от съображения за сигурност на екипажа. На следващата година с подобна лодка – „Ра ІІ”, той осъществява ново плаване, завършило с успех.

тръстикова лодка „Ра”

25 май 1982 г. Разрушителят Coventry и авиотранспортът Atlantic Conveyor са потопени по време на Фолклендската криза. На „Ковънтри” загиват 19 и са ранени 30 човека. На „Атлантик Конвейър” загиват 12 човека.

Разрушителят "Coventry"

Atlantic Conveyor

25 май 1983 г. Египетският речен кораб "10th of Ramadan" изгаря и потъва в езерото Насър. Загиват 347 човека.

24 май 1719 г. Руски военноморски отряд под командването на капитан ІІ ранг Наум Сенявин открил в Балтийско море, между островите Езел и Готск, шведски конвой. В завързалото се сражение руснаците пленили флагманския кораб на шведския командор Врангел и още два бойни кораба. Шведите дали 110 души убити и 387 ранени. Руските загуби били само 18 убити. Това е първата руска морска победа над шведите.

Сражението край островите Езел и Готск

24 май 1881 г. Канадският речен пътнически параход Victoria се преобръща с кила нагоре на река Темза (Канада). Загиват повече от 200 човека.

24 май 1885 г. В Русе се учредява от морски офицери първото българско техническо дружество. След 30 години (26 май 1915 г.) във Варна се основава „Морско механическо дружество”, обединяващо корабните механици, работещи в БТПД, възпитаници на нашето морско машинно училище.

24 май 1886 г. Започва околосветската експедиция на Степан Осипович Макаров с корветата „Витяз”. Тя продължава почти три години. Извършва системни океанографски изследвания и събира много данни за северната част на Тихия океан.

Степан Осипович Макаров

24 – 27 май 1941 г. В Атлантическия океан става един от най-големите артилерийски двубои между линейни кораби. Сблъскват се английските „Худ” и „Принс ъф Уелс” с германските „Бисмарк” и „Принц Ойген”. Още на 24 май пряко попадение в барутния погреб на "Худ” разкъсва гиганта. От 1320-членния му екипаж живи остават само трима. На 27 май „Бисмарк” е застигнат от британските линкори „Родней” и „Кинг Джордж V”, които буквално го разстрелват. От двехилядния му екипаж оцеляват само 116 души.

24 май 1968 г. На съветската подводница К-27 (Пр. 627 Кит "November") избухва силен пожар, в резултат на който загиват 9 души. След аварията възстановяването на К-27 е сметнато за нецелесъобразно. В течение на 13 години тя се намира в резерв, след което е предадена за утилизация.

подводница К-27 (пр. 627А Кит „November”)

23 май 1790 г. В град Конде, Франция, е роден Жул Себастиан Сезар Дюмон Дюрвил (Jules Sébastien César Dumont d'Urville). Сред големите изследователи на Тихия океан той се нарежда непосредствено до Джеймс Кук. Участвал е в околосветското плаване (1822 – 1824 г.) на капитан Андриан Андре Дюпере. Достигнал до бреговете на Нова Гвнея, проучвал Маршаловите о-ви, открил почти непознатия островен свят на Микронезия. На о. Ваникоро от групата Санта Крус намерил следи от изчезналата експедиция на сънародника си граф Дьо Лаперуз. През 1840 г. открил в Антарктида Земя Адели и Бряг Клари. Починал на 8 май 1842 г.

Жул Себастиан Сезар Дюмон Дюрвил

23 май 1939 г. По време на пробно потапяне близо до Ню Хемпшир потъва американската подводница Squalus. Загиват 25 човека, а един изчезва безследно. След уникална спасителна операция подводницата е извадена, а останалите членове на екипажа са спасени.

23 май 1982 г. По време на Фолклендската криза след атака от страна на аржентински самолети A-4 „Skyhawk” е потопена фрегатата УРО Antelope F-170.

фрегата УРО "Antelope"

23 май 2000 г. От 23 до 27 май делегация на ВВМУ „Н.Й. Вапцаров”, водена от началника на щаба на училището капитан І ранг Михаил Йонов, посещава Военноморската академия в Ливорно (Италия), с което е поставено началото на съвместно сътрудничество в подготовката на офицерски кадри за ВМС.

ВВМУ „Н.Й. Вапцаров”

22 май 1502 г. На връщане от Индия, където е с търговска цел, португалският мореплавател Жоао да Нова (João da Nova) открива близо до Южната троопическа окръжност в Атлантическия океан необитаемия о. Света Елена. 313 години по-късно той влиза в историята със заточението там на бившия френски император Наполеон І Бонапарт.

22 май 1532 г. Португалският мореплавател Мартин Афонсу Соуза (Martin Afonso de Sousa) създава първата плантация за захарна тръстика на територията на дн. Бразилия. От нея в последствие се развива селището Вила де Паратинта – едно от първоначалните ядра на днешното голямо пристанище Сау Паулу, официално основание, официално основано на 25 януари 1554 г. 

Мартин Афонсу Соуза

22 май 1768 г. Френският мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил (Louis-Antoine, comte de Bougainville) открива Аустралия дел Еспириту Санто (Южната земя на Светия дух), за която се знаело, че е видяна за пръв път от испанеца Педро Ернандес Кирос. Бугенвил доказва, че това не е митична земя-континент, а само остров, при това неголям. В следващите дни Бугенвил открива още два острова и разбира, че се е натъкнал на архипелаг. Французинът не се поддава на съблазънта да го нарече на своето име, но му става кръстник, като му дава името Големи Цикладски острови - това са днешните Нови Хебриди. 

Луи Антоан дьо Бугенвил

22 май 1819 г. Денят, честван в САЩ като Празник на корабоплаването, влязъл в историята с отплаването от Ню Йорк за Ливърпул на първия кораб, прекосил Атлантика с помощта на парна машина. Това е тримачтовият ветроход „Савана”, построен през 1818 г. Негов собственик бил капитан Моузес Роджърс, капитан на първия параход на Фултън – „Клермон”. Той оборудвал „Савана” с парна машина с мощност 90 к.с. и бордови колела с диаметър 4,88 м. При спокойно време те осигурявали на „Савана” скорост до 4 възла. „Савана” изминал разстоянието от Ню Йорк до Ливърпул за 27 денонощия и 11 часа. За това време парната му машина била използвана само при отплаването и пристигането, но остава в историята като първото й излизане в океана. Пристигането в Англия е свързано с куриоз. При преминаването край ирландското пристанище Корк бълващият дим „Савана” създал у местните власти впечатлението, че търпи бедствие. Изпратеният на помощ граничен катер, въпреки бързоходността си, не могъл да застигне ветрохода, плаващ с оголени мачти. Наложило се да се подаде предупредителен изстрел, за да накара „Савана” да спре. 

22 май 1889 г. В залива Свети Лаврентий се сблъскали движещите се с пълен ход параходи Синтия и Полинежиън. Корабите се сблъскали нос с нос. „Синтия” потънала моментално. „Полинежиън” запазил плавателност само защото имал здрави непроницаеми прегради.

22 май 1931 г. Съветската подводница "Рабочий"(бивша „Ëрш”) потъва след сблъсък с подводницата Красноармеец (бивша „Леопард”). 39 човека загиват. 

22 май 1941 г. По време на нахлуването на о. Крит, действащите от летище Молаи Юнкерси Ju 87R от група l/StG 2 постигат пряко попадение в линкора "Уорспайт" - флагман на соединение "АГ", потапят разрушителя "Трейхаунд", а след това се нахвърлят върху крайцера Gloucester - четири преки попадения, серия разрушителни взривове и корабът отива на дъното, отнасяйки със себе си 725 члена от екипажа. 

крайцер "Gloucester"

22 май 1941 г. В хода на операцията по превземане на Крит (операция Merkur) германската авиация осъществява масиран налет срещу залива Суда. Един от пилотите на Ju88A, успява да постигне четири попадения в неподвижния крайцер "York" (повреден през март същата година). Бомбите попадат в носовата и кърмовата кули на главния калибър, в носовата надстройка и кърмата. В резултат корабът губи гротмачтата, а кърмовата надстройка и куловата установка са разрушени. Съдейки по това, че липсват данни за загуби в личния състав на крайцера след тази бомбардировка, може да се предполага, че "Йорк" е бил изоставен още преди 22 май. 

крайцер "York"

22 май 1968 г. По неизвестни причини близо до Канарските острови потъва SSN.589 Scorpion. Загиват всичките 99 човека, намиращи се на борда и.

21 май 1787 г. Експедицията на френския мореплавател Жан Франсоа дьо Гало Лаперуз (Jean François de Galaup La Pérouse) забелязва о. Формоза (Тайван) и навлиза в протока, който го отделя от Китай. Възпрепятстван от лошото време, Лаперуз е принуден да заобиколи протока източно и прави пръв от европейците наблюдения на географската ширина и дължина там. Дотогава европейските мореплаватели използвали данни от обнародвани от йезуитите китайски и японски карти. На 25 май експедицията навлиза в Корейския проток, картира бреговете му и изследва дълбочините.щ

Жан Франсоа дьо Гало Лаперуз

21 май 1937 г. На Северния полюс, върху леден блок с площ около 6 км² и дебелина на леда над 3 м, каца флагманският самолет на съветската арктическа експедиция, пилотиран от М. В. Водопянов. Под ръководството на академик Ото Юлиевич Шмит (Шмидт) започва базирането на първата дрейфуваща станция „Северен полюс-1”. В състава на станцията са известните полярници И.Д. Пaпанин, П.П. Ширшов, Е.К. Ширшов, Е.К. Фьодоров и радистът Е.Т. Кренкел.

19 май 1692 г. При нос Барфльор в Ламанша се сблъскали бойният флот на Франция под командването на адмирал Турвил и обединеният флот на Англия и Холандия под флага на адмирал Ръсел. Изходът от тази схватка довел до съдбоносно за френските военноморски сили решение на краля-слънце Луи XIV. Английският флот превъзхождал френския значително. Въпреки това с умели маневри френският адмирал Турвил успял да наложи единични схватки на кораб срещу кораб и да потопи 20 английски кораба срещу само 9 свои. Впоследствие обаче англичаните обърнали хода на боя. Потопили флагманския кораб на Турвил „Soleil Royal” и още два кораба при оттеглянето им към Брест. Последвал разгром на французите в опасния проток Олдърни пред Сен Мало. С оцелелите 12 кораба адмирал Турвил успял да стигне до залива Ла Аг, където бил построен полевия лагер на десантната френска армия. Неговите батареи обаче не му оказали никаква защита и през нощта на 1 срещу 2 юни английският адмирал Ръсел предприел масирана атака с брандери, които опожарили френските кораби. Крал Луи XIV решил, че строителството на големи кораби е безсмислено, и така задълго оставил англичани и холандци да си оспорват господството по море.

Битката при нос Барфльор

19 май 1798 г. От Тулон, пристанище на Франция на Средиземно море, отплава египетската експедиция на Наполеон Бонапарт. Ескадрата, командвана от адмирал Брюе, включвала 400 транспорта и 36 000 войници. По пътя си Бонапарт превзема Малта и успешно дебаркира в Александрия, измъквайки се изпод носа на английския флот на адмирал Нелсън.

лайнер "Egypt"

английската подводница "Tireless" S-88 сред ледовете

 

18 май 1565 г. Над 200 галери от флота на Османската империя нападнали остров Малта – убежище на рицарите – йоанити. Експедицията, замислена като окончателен удар срещу отдавнашните врагове на султана, се превърнала в срамно поражение. Защитниците на Валета обърнали в бягство еничарския корпус на Мустафа паша. Турският флот бил принуден да се оттегли, но претърпял нови сериозни загуби от преследващите го малтийски галери и до Босфора успели да стигнат едва 10 000 войници на султана.

Битката за Малта

18 май 1642 г. В Канада, на мястото на индианското селище Хочелага, е основан Монреал, като финансова фактория, форт и голямо пристанище. Градът днес е с население около 980 000 жители, а с предградията - 2 800 000. Монреал е морско пристанище, има 2 международни летища и е най-големият промишлен и търговски-финансов център на страната.

18 май 1703 г. 30 руски лодки под личното командване на Петър І в устието на Нева превземат два големи шведски кораба - "Астрилд" и "Гедан". 

18 май – 2 юни 1722 г. Холандската експедиция на Якоб Рогевеен (Jakob Roggeveen) открива няколко атола в северозападната част на архипелага Туамоту. На 800 мили от о. Пасха Рогевеен съзира остров , на който дава името Карлсхоф (запазено и до днес), но вятърът и теченията отнасят флагманския кораб „Африканен” към няколко ниски острова, където се разбива на подводна скала. Рогевеен и спътниците му са спасени от другите два кораба на експедицията, но са им необходими още пет дни, докато успеят да стигнат до открито море. 

18 май 1788 г. В Анан, Великобритания, се ражда Хю Клапертън (Hugh Clapperton) - един от големите английски изследователи на Африка. През 1822 - 1825 г. предприел няколко големи пътешествия във вътрешността на африканския континент. Събрал много данни за река Нигер и нейната долина. Заболял тежко и починал на 13 юни 1827 г. Записките му станали известни на европейците благодарение на неговия слуга Ричард Лендър, който успял да ги отнесе в Лондон.

Хю Клапертън

18 май 1861 г. В Сопот е роден кап. І ранг Матей Стойков, един от строителите на военния ни флот и началник на Дунавската флотилия.

18 май 1898 г. В корабостроителницата „Уилям Крамп енд сонс” във Филаделфия е спуснат на вода американският линеен кораб Alabama BB-8.

18 май 1901 г. В Сан Франциско, в корабостроителницата „Юнион Айрън Уоркс” е спуснат на вода американският линеен кораб Ohio BB-12.

18 май 1906 г. Открива се пристанището на Варна.   Първите проучвания за строеж на ново пристанище се правят още преди Освобождението. През 1872 г. на главния инженер на марсилското пристанище Паскал е възложено да направи проучвания и представи проект. Той изпраща помощника си френския инженер Адолф Жерард да извърши теренните замервания. През 1873 г. готовият вече проект е предаден на барон Хирш, но до реален резултат не се стига. На 21 януари 1889 г. със закон българското правителство взема решение за построяване на пристанища във Варна и Бургас. На 15 декември 1890 г. Чарлз Хартли, известен английски инженер, представя два проекта - за пристанище в езерото и за пристанище в залива, пред самия град. Макар и добри, поради високата им цена те не са одобрени. През 1893 г. проучване прави и инж. Бьомхен, бивш директор на пристанището в Триест, но проектите са несполучливи и отхвърлени. В края на 1894 г. френският инженер Адолф Жерард, вече инженер-съветник на правителството, представя проекта си, основан на плановете на инж. Хартли, който предвиждал построяване на приморски вълнолом и кейови стени. Първоначално пристанището се строи от българската предприемаческа фирма "Михайловски - Хайрабедян", по-късно от "Безименно акционерно дружество за направа на варненското пристанище". С малки прекъсвания строежът продължава до 1906 г. 1909 г.

Откриването на пристанище Варна

18 май 1912 г. В корабостроителницата „Нюпорт Нюз Шипбилдинг енд Драйдок Ко”, Нюпорт Нюз, Вирджиния, е спуснат на вода американският Texas BB-35.

18 май 1943 г. Японска подводница потапя австралийския кораб-болница "Кентавър". Загиват 299 човека.

18 май 1972 г. Влиза в сила Договорът за морското дъно ("За забрана разполагането на дъното на моретата и океаните и в тях на ядрено оръжие и други видове оръжия за масово поразяване"). Той е разработен през 1969-1970 г. от Комитета на ООН по разоръжаване и е открит за подписване на 11 февруари 1971 г. Договорът забранява монтирането и разполагането извън пределите на 12-милната крайбрежна зона на оръжия за масово поразяване и на съоръжения и други устройства, предназначени за такова оръжие. 

18 май 2001 г. Започва техническата част по вдигането от дъното на Баренцово море на АПЛ "Курск".

17 май 1897 г. Джон Холанд спуснал на вода поредната си подводница, която по-късно влиза в състава на американския флот като първата боеспособна подводница. След 1900 г. по този проект са построени няколко подводници, които са предоставени на три държави. Що се отнася до първата подводница, тя служи във флота до 1910 г., като след това е нарязана.

17 май 1955 г. Японският ферибот Shium Maru е потопен от друг японски ферибот - Uko Maru. Убити са 135 човека, а 60 изчезват безследно.

17 май 1970 г. Започва плаването на Тур Хейердал с неговата лодка “Ра-2” от Африка до Америка. Норвежкият учен-етнограф, пътешественик и писател е роден през 1914 г. Завършва Естествено - географски факултет на университета в Осло (1933-1938 г.). По време на Втората световна война участва в норвежката Съпротива. Изучава приемствеността на културата и възможността за транс океански миграции на народите между Стария и Новия свят. През 1947 г. за 101 дена той преплава със сала “Кон-Тики” Тихия океан от Перу до архипелага Туамоту, за да докаже възможността за заселване на Полинезия от Америка. През 1953 г. Хейердал открива остатъци на селища от доинкския период на Галапагоските острови. В периода 1955-1956 г. извършва археологически изследвания на островите Пасха, Рапа-Ити и Маркизкия архипелаг и определя времето на заселването им (IV в. пр. Хр.). През 1969 г. и 1970 г. изследователят организира експедиции на папирусните лодки “Ра” и “Ра-2” от западните брегове на Мароко до бреговете на Америка. Особено популярни са неговите научно-художествени книги, като има над 10 почетни докторски титли от световни университети. От 1972 г. Хейердал е лауреат на Българското географско дружество. Той е национален герой на Норвегия. Умира през 2002 г. и е погребан в Осло.

17 май 1976 г. Ирландският мореплавател Тим Севърин (Tim Severin) започва плаването си по предполагаемия маршрут на св. Брендан, известен пътешественик от VI век. Според преданието с малоброен екипаж духовникът достигнал до обетована земя отвъд Атлантическия океан. Плаването си Севърин осъществява с дървена лодка курага, подобна на тези, които използвали ирландските рибари в древността. Нарича я „Брендан” на името на светеца. С нея и петчленен екипаж мореплавателят успява за два месеца да стигне от Ирландия до Исландия и да презимува там. Продължава покрай бреговете на Гренландия и през Лабрадорско море стига до о. Нюфаундленд, като по този начин доказва, че пътешествието, описано в средновековна сага, е било напълно възможно.

Тим Севърин

17 май 1987 г. В района северно от Ормузкия пролив американската фрегата Stark FFG-31 е атакувана от изтребители "Mirage" на ВВС на Ирак и получава две попадения от ПКР "Exocet", които тежко го повреждат. Загиват 37 човека, а 21 са тежко ранени (това са повече от 30 % от екипажа).

фрегата "Stark"

16 май 1488 г. Бартоломеу Диаш (Bartolomeu Dias), един от най-великите португалски мореплаватели, достига най-южната точка на Африка - носа, намиращ се на 34°52' ю.ш. Диаш му дава името Свети Брендан в чест на ирландския монах Брендан Мореплавателя (ок. 484 - 578 г. сл. Хр.). Това е днешният Иглен нос. (от „агуляш” – на португ. „игла”).

Бартоломеу Диаш

16 май 1703 г. Руският император Петър Първи основава град Санкт Петербург - новата имперска столица на Русия. На тази дата започва строителството на крепост при Заешкия остров в устието на река Нева. Тя и израстващият край нея град получават името Санкт Петербург - в чест на апостол Петър - светецът, който държи ключовете от вратите към рая. По замисъла на Петър Първи новият град-столица трябвало да стане ключ към Балтийско море.

император Петър І

16 май 1873 г. Шведската полярна експедиция, водена от Адолф Ерик Норденшелд (Nils Adolf Erik Nordenskiöld), при опита си да щурмува Северния полюс с шейни, теглени от елени, достигнала до остров Пари. Норденшелд и Арнолд Палендер с още единайсет души продължили на север и се добрали до остров Фипс на 80°42' с.ш., но по-нататъшното им придвижване било възпрепятствано от огромни маси лед. Норденшелд бил принуден да се откаже от амбициозното си намерение да достигне полюса и се отправил към архипелага Шпицберген, където провел обстойни изследвания.

Нилс Адолф Ерик Норденшелд

16 май 1911 г. В корабостроителницата „Вулкан” в Щетин е спуснат на вода германският лек крайцер Breslau. Започва службата си в германската Средиземноморска ескадра. През лятото на 1914 г., след започването на Първата световна война действа съвместно с линейния крайцер „Гьобен”. След успешното бягство от англичаните влиза в състава на турския флот под името „Midilli” (16 август 1914 г.). Участва в множество операции на турския флот срещу руския Черноморски флот и силите на Антантата в Егейско море. Попада на минно поле край остров Имброс и потъва на 20 януари 1918 г. Заедно с кораба загиват 330 члена на екипажа му.

16 май 1923 г. Във Варна се открива Учредителният конгрес на Българския народен морски сговор (БНМС). 

16 май 1932 г. Екипажът на танкера „Советская нефть” спасява пред Аденския залив 437 пътници и моряци от горящия френски лайнер „Georges Philippar”. Това е първият случай в историята на корабоплаването, когато танкер оказва помощ на горящ кораб.

лайнер "Georges Philippar"

16 май 1943 г. Италианската подводница “Enrico Tazzoli” отплавала от пристанище Бордо, Франция, с 52-членен екиаж и натоварена с ценни материали за Япония. Последният контакт с подводницата бил осъществен на 17 май. От тогава следите й се губят, като никой никога не узнава нейната съдба.

подводница "Enrico Tazzoli"

Гашпар Кортириал

15 май 1867 г. В селището Шин, Норвегия, е роден полярният изследовател Фредерик Ялмар Йохансон (Fredrik Hjalmar Johansen). Участник е в арктическата експедиция на Фритьоф Нансен с кораба „Фрам” 1891 – 1896 г. Съпровожда Нансен и в похода му по дрейфуващите ледове до 86º14’ с.ш., което е рекорд в придвижването към Северния полюс дотогава. През 1910 – 1912 г. участва в антарктическата експедиция на Руал Амундсен.

Фредерик Йохансен

15 май 1877 г. Рано сутринта при разузнаване в Мачинския ръкав на река Дунав руските катери „Царевич”, „Ксения”, „Джигит” и „Царевна” засичат три турски кораба - колесния параход „Килидж-Али”, бронираната канонерка „Фетх-ил-Ислам” и монитора „Сейфи”. На пълен ход те атакуват с прътовете си мини турския монитор. От попаденията „Сейфи” се накланя на левия си борд и потъва.

15 май 1883 г. В Русе пристига параходната яхта "Александър I". Това е първият кораб, закупен от България след Освобождението. Бил товаро-пътнически плавателен съд от яхтен тип. Получил името на тогавашния български княз Александър I Батенберг и в мирно време трябвало да му служи като яхта, а при война да бъде използван като минен заградител и военен транспорт. Яхтата "Александър I" била построена в марсилската корабостроителница на фирмата "Ла сосиете де форж е шантие". По всеобщо признание била един от най-красивите и бързоходни кораби на река Дунав. Парната й машина тип "Компаунд" осигурявала 40-часово непрекъснато плаване при скорост 14 км/час по течението и 9 км/час срещу течението на реката. Взела дейно участие в Сръбско-българската война (1885 г.), пренасяйки войска, боеприпаси и продоволствие. През 1913 г., след избухването на Междусъюзническата война, била потопена край Русе, за да не попадне в румънски плен. Впоследствие била извадена, ремонтирана и предадена на русенското пристанищно управление. Бракували я през 1914 г.

яхта „Александър І"

15 май 1904 г. Край Порт Артур японският броненосец Hatsuse се взривил на руска мина поставена от минния заградител „Амур”.

15 май 1904 г. Японският крайцер Yoshino бил протаранен от крайцера Kasuga край нос Шантунг на китайския бряг. „Йошино” почти моментално потънал. Причината за този инцидент, в който над 300 японски моряци загинали, била гъстата мъгла.

крайцер "Yoshino"

крайцер "Kasuga"

15 май 1905 г. В Японско море, в район с координати 37º с.ш и 133º 30' и.д., се разразила една от най-драматичните морски битки в Руско-японската война. Почти изгубилият ход и изостанал от своята ескадра руски броненосец за брегова охрана „Адмирал Ушаков” бил застигнат от японските крайцери „Читозе” и „Ивате”. Подложен на унищожителен огън, той потънал. В неравния бой загинал и командирът му капитан І ранг Владимир Николаевич Миклухо-Маклай, брат на знаменития пътешественик и изследовател на Меланезия Николай Николаевич Миклухо-Маклай.

15 май 1910 г. Английският товарен кораб Скериуор е потопен от германския петмачтов барк J. C. Winnen близо до Хастингс. Параходът потъва с целия си екипаж от 21 човека.

15 май 1916 г. Артилеристите на британския броненосец Agamemnon свалят край Солун германския цепелин L-85.

15 май 1934 г. Плаващият в гъста мъгла с голяма скорост английски лайнер Olympic се сблъскал с плаващия фар Nantucket. От силния удар плаващият фар бил разсечен на две.

лайнер "Olympic"

15 май 1970 г. Във Варна умира контраадмиралът от запаса Сава Стефанов. Роден е на 1 март 1884 г. във Велико Търново. Завършва военното училище в София. Изпратен е на стаж във флота. Изкарва открития морски офицерски курс и е назначен за вахтен офицер на крайцера „Надежда”. Две години служи в Дунавската флотилия. Изпратен е на шестмесечна командировка във френска корабоплавателна компания. Плава до Йокохама, Цейлон, Австралия. Учи в Минния офицерски клас в Кронщат. Участва в Балканската война, преподава в Машинното морско училище. Бил е началник на Флотския арсенал, командир на Портовата дружина, началник-щаб на флота и негов командващ. Има значителен принос за запазване на флота след тежките забрани, наложени от Ньойския договор. Като офицер от запаса получава званието контраадмирал.

Сава Стефанов

15 май 1992 г. В Пирея е сключен договор между КРЗ „Флотски арсенал” и гръцката фирма „Блу Стрийм Меритайм”. Този договор е първият за завода за сътрудничество с корабособственици от Гърция.

14 май 1588 г. От Лисабон отплава Непобедимата армада. Под командването на Алонсо де Гусман херцог Медина Сидония най-големият в историята испански военен флот се отправя към английския бряг. 64 галеона, четири галеаса, четири галери и няколко десетки спомагателни съда имат на борда си 8000 моряци, 2000 гребци и 19 000 войници. Всички те трябвало да осъществят десант на английския бряг. Други 30 000 войници под командата на херцога на Парма Александър чакали на нидерландския бряг да бъдат взети от десантните кораби. Огневата мощ на Непобедимата армада включвала 1000 оръдия плюс още 1600 оръдия на десантните войски. Твърде скоро обаче се оказва, че целият шум около непобедимостта на Армадата е илюзия.

Непобедимата армада

14 – 15 май 1905 г. Край о. Цушима станала една от най-жестоките и прочути морски битки в световната история. Непосредствено участие в нея взели 138 бойни и спомагателни кораба с около 35 000 души. Пробиващата си път към Владивосток Втора тихоокеанска ескадра била пресрещната от японския флот, командван от адмирал Того.
С изкусни маневри той успял да скъси дистанцията между двете ескадри до 2700 м и с тежките си 305-мм оръдия японците започнали буквално да разстрелват руските кораби. 21 от тях били потопени. Загинали 5145 руски моряци. Тежко бил ранен командващият ескадрата вицеадмирал Зиновий Рожественски. За да спаси хората си от пълна гибел, заместилият го контраадмирал Небогатов бил принуден да вдигне бялото знаме. Битката при Цушима сложила край на Руско-японската война с пълно поражение за Русия. 

параход „Евдокия”

 

13 май 1346 г. Йоан VI Кантакузин е коронясан за византийски император от патриарх Изидор. В продължение на 5 години Йоан VI Кантакузин води гражданска война срещу регентството на Анна Савойска, Алексий Апокавк и патриарх Йоан Калекас. В съюз с българския войвода Момчил и емира на Айдън Умур той опустошава византийските земи. До лятото на 1345 г. превзема цяла Тракия. През 1346 г. Йоан VI Кантакузин влиза в съюз с османския емир Орхан. На 3 февруари влиза в Константинопол и е признат за император. Във външнополитически план през 1349 г. влиза в конфликт с Генуа, при последвалото морско сражение византийският флот е унищожен. 

13 май 1501 г. Америко Веспучи се отправя на пътешествие на Запад, по време на което разбира, че Христофор Колумб е открил нов континент. Америко Веспучи е роден във Флоренция между 1451 и 1454 г. Мореплавателят участва в няколко експедиции към "Новия свят" (1499 - 1504 г.), за които разказва в няколко обширни писма. Писмата получават широка популярност и са преиздавани многократно за периода 1505 - 1510 г. Едно от тях е включено в трактата на Мартин Валдземюлер "Увод в космографията" (1507 г.), който приписва откриването на "четвъртата част на света" на Веспучи и предлага, пренебрегвайки Христофор Колумб, новооткритата земя да бъде наричана "Америка". Америго Веспучи умира на 22 февруари 1512 г. в Севиля.

Нансен е горещ поддръжник на ОН, а по време на глада, който настъпва след Гражданската война в Русия, организира международна помощ през 1920 - 1922. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на гръцко-турската война от 1919 - 1922 г. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир за 1922 г.

13 май 1964 г. В САЩ е сформирана първата в света ядрена тактическа група, състояща се от крайцерите CGN 9 Long Beach и CGN 25 Bainbridge и самолетоносача CVN 65 Enterprise. На 31 юли трите кораба, наречени Първа тактическа група (Task Force One), са изпратени на историческо околосветско пътешествие, осъществено без нито едно дозареждане и попълване на запасите, с продължителност 65 дни, при което корабите изминават 30 565 мили.

крайцерите CGN 9 Long Beach и CGN 25 Bainbridge и самолетоносача CVN 65 Enterprise

13 май 1980 г. Умира Георги Иванов Георгиев – български капитан далечно плаване. Роден е на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Състезател и треньор по ветроходство, един от основателите на яхтклуб "Порт Варна" при СО "Воден транспорт". Участва успешно в трансатлантическата регата "ОСТАР-76". От 20 декември 1976 г. до 20 декември 1977 г. с яхтата "Кор Кароли" сам провежда първото околосветско плаване в историята на българското корабоплаване. Изминава пътя от Хавана през Панама, Маркизките острови, островите Фиджи, Торесовия проток, Порт Даруин, Индийския океан, Порт Елизабет, Кейптаун и Хавана (23 018 морски мили) за 365 дни, от които в плаване - 201,9 денонощия. През 1981 - 1982 г. плаването му е вписано в книгата за рекорди "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването". 

12 май 1778 г. Английският мореплавател Джеймс Кук (James Cook) стигнал до нос Принс ъф Уелс – най-западната точка на Северна Америка, на полуостров Стюърд е Берингово море. Оттам Кук отплавал към азиатския бряг, установил контакт с местните ескимоси – чукчите, и получил от тях информация, за да продължи плаването си към Беринговия проток.

Джеймс Кук

параход "Merida"

12 май 1943 г. По време на обстрел на японското летище на остров Коломбангара и островите Нова Джорджия на американския крайцер Nashville CL-43 се взривил барутен заряд в кула № 1. Това наложило спешен ремонт на кораба в корабостроителницата в Мер айланд, който продължил 3 месеца.

крайцер "Nashville" CL-43

12 май 2000 г. Параходство БМФ получава официално сертификата за качество по стандартите на ISO 9002 и съвместимостта му с ISM Code, признание за възможностите му да отговори на световните морски изисквания.

11 май 1743 г. Френският изследовател на Южна Америка Шарл Мари дьо ла Кондамин (Charles Marie de La Condamine) започва голямото си пътешествие в земите на днешен Еквадор. Плава със сал по реките Чинчипе и Мараньон, преодолява прочутото ждрело Понго (врата) Мансариче и стига до устието на река Укаял, откъдето продължава по Амазонка. В резултат на това пътешествие създава първата научно издържана карта на великата южноамериканска река. Пътешествието на Кондамин е и единственото научно изследване на Южна Америка през първата половина на 18-и век.

Шарл Мари дьо ла Кондамин

11 май 1833 г. Английският ветроходен кораб Lady of the Lake, пътувайки от Ливърпул към Квебек, потъва в Северния Атлантик в резултат на сблъсък с ледена планина. Загиват 215 души. 

11 май 1899 г. В Берлин е основана Шифбаутехнише гезелшафт (STG) – една от най-авторитетните в света научно-технически организации по корабостроене. Тя е създадена по инициатива на видния корабостроителен специалист проф. Карл Буслей, който още същата година изнася първия доклад в историята на STG. Този исторически доклад е посветен на темата „Модерните подводници” и в него влиятелният в научните и индустриалните среди професор обосновава становището си, че развитието на подводниците е почти безперспективно и германският военен флот постъпил правилно, като все още не се е решил да се включи в строежа на подводницитре... Въпреки това недълновидно начало обаче STG има съществен принос в развитието на корабостроителната техника както в Германия, така и в света.

11 май 1931 г. Гръцката подводница Nereus Y-4 потънала край Пиргос погубвайки заедно със себе си 41-членният си екипаж. Впоследствие била вдигната и взела участие във битките на Втората световна война, като осъществила 16 бойни патрула. При един от тях потопила италианският военен транспорт „Fiume” (1500 т) край остров Родос. Загинала през септември 1942 г. при опит да атакува на италиански военен конвой край бреговете на Гърция.

подводница "Nereus" Y-4

11 май 1942 г. Пет самолета Ju-88 открили в Средиземно море между Крит и Тобрук група английски разрушители. Това били разрушителите "Джервис" ("Jervis"), "Киплинг" ("Kipling"), "Джекъл" ("Jackal") и "Лайвли" ("Lively"), които под общото командване на капитан Поланд (A.L. Poland) пътували от Александрия към Малта.
Около 14:00 часа първата вълна от 15 "Юнкерси" атакувала разрушителите, но безуспешно. Корабите, маневрирайки и водейки огън от всички зенитни оръдия, с успех се отклонявали от бомбите. Около 18:00 часа разрушителите били атакувани от втора вълна самолети, но отново безрезултатно.
Приблизително по същото време от летището в Ираклион се вдигат 7 Ju-88. Около 19:00 часа те се намирали над разрушителите и от страна на залязващото слънце стремително атакували.
Макар англичаните да очаквали ново нападение от "Юнкерсите", тази атака завършила трагично за тях. В течение на няколко минути три от тях получили по няколко преки попадения. "Киплинг", на който бил командващият групата, получил 4 бомби и започнал бързо да потъва. След "Киплинг" на дъното отишъл и "Лайвли". Разрушителят "Джекил" получил няколко попадения и на него започнал пожар. "Джервис", единствен не получил повреди, взимайки го на буксир, обърнал към Александрия. Обаче повредите, получени от "Джекил", били прекалено тежки и на следващия ден той потънал.
По такъв начин, от четири разрушителя, тръгнали от Александрия, там се завърнал само един "Джервис", на чийто борд се намирали 630 останали живи моряци от екипажите на загиналите разрушители.

10 май 1773 г. Ражда се "Чаеният акт". Британският парламент приема решение, с което намалява митото за чая, внасян в Англия, но запазва по-високото мито за чая, товарен за американските колонии. Вследствие на този акт започнала революцията, довела до отцепването на 13-те английски колонии в Северна Америка от метрополията и образуването на новата държава САЩ.

10 май 1854 г. Английският ветроход Lady Nugent, след като излиза от Мадрас, потъва по време на щорм. Загиват повече от 400 човека. 

10 май 1908 г. Германският параход Hohenzollern, собственост на компанията „Северногермански Лойд”, претърпява крушение край Алгеро, Сардиния. Корабът е построен през 1889 г. и плава под „Kaiser Wilhelm II” по линията до Ню Йорк, като извършва и шест рейса до Австралия. След като е преименуван на „Hohenzollern” през 1900 г., е прехвърлен на средиземноморската линия. След катастрофата край Сардиния е сметнато, че възстановяването му е нецелесъобразно от икономическа гледна точка и е бракуван.

10 май 1962 г. На 34 мили от Сан Франциско американската подводница "Permit" SSN 594 се сблъскала с товарния кораб „Хоуайън ситизън”.

9 май 1837 г. Американският колесен параход Ben Sherrod изгорял край Луисвил на река Мисисипи. Загинали 175 човека.

9 май 1945 г. След попадение на камикадзе до носовия елеватор на английския самолетоносач Иластриъс е предизвикан пожар, който предизвиква повреди. Втори камикадзе се врязва в палубната стоянка на кърмата, унищожавайки 4 "Корсара". Обаче бронираната палуба запазва кораба от сериозни повреди. Полетите са възобновени почти веднага и малко по-късно корабът се отправя към Сидней за по-сериозен ремонт.

8 май 1541 г. Испанският пътешественик Ернандо де Сото открива река Мисисипи. Най-голямата река в САЩ е дълга 3 950 км, а с Мисури на изток - 6 420 км. Началото си води от езерото Итаска (Минесота), минава през Сейнт Пол, Сейнт Луис, Ню Орлиънс и се влива в Мексиканския залив чрез широка делта. По-важни притоци на Мисисипи са Мисури, Арканзас и Червена река.

Жюл Себастиан Сезар Дюмон д’Юрвил

8 май 1903 г. Умира Пол Еужен Анри Гоген – френски живописец, постимпресионист. Като морски офицер, през 70-те години на XX век напуска Франция и се преселва на о-в Таити, Полинезия. Там изобразява хармонията между човека и природата, бита на народите на Океания. Изкуството на Гоген влиза в историята като първата съзнателна вълна на реакция срещу импресионизма. Влиянието му е многообразно и особено силно в първите години на ХХ век - върху постимпресионистите, традиционалистите и др. Сред най-известните му картини са: "Видение след проповед" (1888 г.), "Жълтият Христос" (1889 г.), "Жена, държаща плод" (1893 г).

самолетоносач "Lexington"

8 май 1951 г. САЩ изпробват първата термоядрена реакция. Взривът е произведен на тихоокеанския атол Ениветок. Пет години преди това американците правят първия си опит с водородна бомба на атола Бикини.

7 май 1703 г. Младият руски военен флот извоюва първата си бойна победа. На 6 май пред устието на река Нева застава шведска ескадра с явното намерение да навлезе в реката и да подложи на унищожителен огън крепостта Ниешанц. В нощта на 7 май флотилия от 30 руски лодки под личното командване на император Петър Първи напада шведския флот и след ожесточен абордажен бой го пленява. В чест на тази първа победа на зараждащия се руски Балтийски флот всички участници в боя получават паметни медали с надписи "Небываемое бывает".

паметен медал

7 май 1856 г. От Дартмът отплава втората експедиция на английския мореплавател Джон Дейвис (John Davis). В търсене на Северозападния морски път за Китай англичаните стигат до п-в Лабрадор, но като не намират съществени доказателства за хипотезата си, се отказват от проучването и се връщат обратно. 

Джон Дейвис

7 май 1875 г. Германският пощенскопътнически параход Schiller поради гъста мъгла се удря в крайбрежни скали край о. Сили. Загиват 335 човека. 

параход "Schiller"

7 май 1942 г. Завършва Филипинската операция на японските въоръжени сили започнала на 8 декември 1941 г. Всички Филипински острови са превзети от Япония. Целта на японците при започването на операцията е завладяване на богатата със суровини американска колония, след разгромяването на американските сили на Филипинския архипелаг - 130 000 души, 45 бойни кораба и повече от 270 самолета. В операцията участват четиринадесета японска армия, оперативно обединение на флота- 43 бойни кораба, от тях 1 самолетоносач и 500 самолета. Японските въоръжени сили нанасят внезапни авиационни удари по летищата и военноморските бази, след което на 10 декември започват десант на о-в Лусон, Минданао и Холо. На 2 януари 1942 г. превземат Манила (о-в Лусон). Американските войски от о-в Лусон се прехвърлят на полуостров Батаан, където капитулират на 9 април 1942 г.

танкер „Места”

крал Едуард III

6 май 1856 г. Роден е Робърт Пири (Robert Edwin Peary) – северноамериканецът, който официално е признат за пръв покорител на Северния полюс (6 април 1909 г.). Такава резолюция приема през 1911 г. Конгресът на САЩ и слага край на двегодишния спор между Пири и сънародника му д-р Фредерик Албърт Кук за първооткривателството на полюса.

Робърт Едуин Пири

6 май 1902 г. Английският пътнически параход Camorta (2119 рег.т) потъва в Бенгалския залив по време на циклон близо до Рангун. Загиват 655 човека.

6 май 1962 г. От американската подводница “Поларис” за първи път в света с учебна цел е изстреляна ракета с ядрена бойна глава.

6 май 1966 г. На съветската подводница К-66 (пр. 659 Echo I), по време на зареждане на акумулаторната батерия в базови условия, възниква пожар в турбинния отсек. В резултат са извадени от строя пултовете за управление на ГЕУ на двата борда, силовите кабели и друго оборудване.

К-66

6 май 1994 г. Официално е открит тунелът под Ламанша, свързващ Франция и Великобритания. В присъствието на кралица Елизабет и френския президент Франсоа Митеран са открити 3-те галерии на 50- километровия тунел, който свързва Кале с Фолкстон. Плановете за построяване на тунел, свързващ Англия и Франция, датират от 1750 г., техен автор е инженерът Никола Десмаре. През 1987 г. частната френско - британска компания “Eurotunnel” получава 50- годишна концесия. Строителството на тунела струва повече от 100 милиарда франка. Официалното му откриване е през 1994 г. Ламанша е проток между френското крайбрежие и остров Великобритания. Той свързва, заедно с Па дьо Кале, Атлантическия океан и Северно море. Дължината му е 578 км, минимална му широчина 32 км, минималната дълбочина е 23 м.

Церемонията по откриването на тунела под Ламанша

6 май 1995 г. В чест на Деня на армията – Гергьовден, противопожарният кораб пр.250, с бордови № 224, е предаден на ВМС. Със заповед на Командващия ВМС корабът е зачислен в дивизиона кораби със спомагателно назначение във Военноморска база Варна на 29 април 1996 г.

противопожарен кораб пр.250

5 май 1821 г. На самотния остров Света Елена на 52-годишна възраст умира кошмарът на Англия, великият пълководец и бивш френски император Наполеон Бонапарт. През 1806 г. в амбициите си за световно господство той налага на Англия икономическа и политическа континентална блокада. Плановете му обаче не се осъществяват поради предприетата авантюра да нападне Русия. Разбит при Ватерлоо от английския маршал Уелингтън и пруския маршал Блюхер, император Наполеон е заточен на Света Елена, където остава до края на живота си.

5 май 1833 г. Роден е барон Фердинанд Паул Вилхелм фон Ритхофен (Ferdinand von Richthofen) - географ, пътешественик, изследовател на Китай. През периода 1860 – 1872 г. в качеството си на член на пруското далекоизточно посолство предприема редица пътешествия в Източна Азия. Посетил Япония, островите Цейлон, Целебес, Тайван, Ява и Филипините. Плавал до Сан Франциско и предприел геоложки проучвания на Калифорния. След 1872 г. в продължение на три години осъществил обстойно проучване на Китай и особено на неговото югоизточно крайбрежие. През 1875 г. се завърнал в Германия и станал редовен професор последователно в Бон Лайпциг и Берлин. Основал Института по океанология в Берлин. Сред възпитаниците на изтъкнатия германски географ бил и основателят на българската географска наука професор Атанас Иширков. Професор Рихтхофен починал на 6 октомври 1905 г. в Берлин.

барон Фердинанд Паул Вилхелм фон Ритхофен

5 май 1916 г. Артилеристите на британския броненосец Agamemnon свалили край Солун германския цепелин L-85.

броненосец "Agamemnon"

5 май 1917 г. Капитан-лейтенант Валтер Швигер (Walther Schwieger) с подводницата си U-20 пристига в района на н. Олд-Хедоф-Кинсейл и потапя шхуната "Ърл ъф Латам".

5 май 1937 г. В корабостроителницата „Blohm & Voss” в Хамбург е спуснат на вода германският лайнер Wilhelm Gustloff. След дострояването му служи като развлекателен кораб на организацията „Сила чрез радост”. По време на войната е използван като болничен кораб, а на 30 януари е потопен от съветската подводница С-13, като отнася на дъното на Балтийско море повече от 9000 човека.

5 май 1940 г. Край бреговете на Дания германците пленяват английската подводница "Seal" M37/N37. 

английската подводница "Seal" M37/N37

5 май 1941 г. В Северния Атлантик германска подводница потапя канадски транспорт с 75 канадски войници на борда. Това са първите канадски жертви, дадени във ВСВ. 

5 май 1942 г. По време на операцията „Айрънклад” (окупацията на остров Мадагаскар) самолети от самолетоносача Illustrious потапят френска подводница и вспомагателен крайцер в Диего-Суарес.

5 май 1945 г. В резултат на атаки от камикадзе край о. Окинава американските ВМС губят 17 кораба.

4 май 1945 г. Американският самолетоносач Sangamon CVE 26 бил сериозно повреден след налет на камикадзе.

 

4 май 1958 г. На първата американска атомна подводница SSN-571Nautilus, плаваща в подводно положение от Панама за Сан Франциско възникнал пожар в турбинния отсек. По-късно било установено, че запалването на напоените с масла изолации на турбините на левия борд започнало дни преди пожара, но признаците за това били оставени без особено внимание. След като не изяснили причините за дима командирът заповядал да изплават и да открият източника му. Двама матроси с противодимни маски започнали с клещи и ножове да свалят тлеещата изолация от корпуса на турбината. Под едно от парчетата избил около метър огнен стълб. В действие влезли пеногасителите. Огънят бил ликвидиран и отстраняването на изолацията продължило. Едва след четири часа цялата изолация от турбината била снета и пожарът бил потушен. Командирът на „Наутилус”, капитан ІІ ранг Ч. Андерсън, оценява по следния начин ситуацията: „Аз се разтрепервам при мисълта, какво би могло да се случи с нас, ако този незначителен пожар възникнеше под ледовете на място, където не бихме се добрали до повърхността. Разбира се, „Наутилус” и неговият екипаж биха загинали...” 

 

атомна подводница "Nautilus" USN 751

3 май 1493 г. Римският папа Александър VI издава първата си була за разделянето на Новия свят между Испания и Португалия. Испанец по произход, от арагонския благороднически род на Борджиите и близък с испанския крал Фердинандо, папата с решението си утвърждава претенциите на Испания спрямо всички земи и острови в океана, открити при дотогавашните плавания на запад. След бурен протест от страна на Жуау II Португалски и заплахата му да започне война с Испания Светият престол е принуден да отстъпи и се стига до споразумение да се приеме разделителна линия между двете държави. Това е първата спогодба за колониалното деление на света.

3 май 1696 г. Адмирал Франц Лефорт, сподвижник на руския император Петър І, повежда флотилия, която отплава от Воронеж със задачата да превземе Азов. В състава на кервана са току-що спуснатия на вода 36-оръдеен кораб „Апостол Павел”, императорската галера „Принципиум”, други 23 галери, четири брандера и около 1500 лодки, ладии и салове. Лефорт увенчава с успех задачата, която му е поставена, на 19 юли същата година, след като крепостта Азов се оказва съвсем незащитена откъм морето.

Адмирал Франц Лефорт

3 март 1841 г. Нова Зеландия е обявена за колония на Великобритания. Нова Зеландия е държава, разположена в югозападната част на Тихия океан. Към територията й се числят островите на Кук, Токелау и Ниеу в централната част на Тихия океан. Общата площ на държавата е 268 700 кв. км. Населението е около 3 320 000 жители. Столицата на Нова Зеландия е гр. Уелингтън. Начело на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал - губернатор. Законодателният орган в държавата е Еднокамарен парламент (Палата на представителите). По-голямата част от територията на страната е планинска и хълмиста, бреговете на места са разчленени от фиорди. Най-високи планини в Нова Зеландия са Южните Алпи (връх Кук, 3 764 м). Северният о-в е по-нисък, в централните части е разположено Вулканичното плато (действащи вулкани, гейзери, горещи минерални извори; чести земетресения). В северните територии климатът е умерен; реките са пълноводни, богати на хидроенергийни ресурси. 

3 май 1945 г. След британски авиационен налет в Любекския залив потънали германските пътнически кораби, превърнати в болнични кораби, Thielbek, Cap Arcona и Deutschland. Загинали са между 7000 и 8000 човека от различни националности.

кораб "Thielbek"	кораб "Cap Arcona"

2 май 1368 г. Флотът на Немската Ханза превзема Копенхаген и принуждава Дания да разреши свободния улов на херинга в нейните води. Освен това корабите на Ханзата получават право да преминават през Датските протоци. Датският държавен съвет изгубва своята самостоятелност и не може да избира дори краля на страната си без съгласието на Ханзейския съюз.

2 май 1940 г. В района на Тронхейм He-111 из II./LG1 атакуват и тежко повреждат норвежкия параход Dronning Maud. Той бил използван в качеството си на болничен кораб и имал обозначения на Червения кръст. В резултат на налета на "Хайнкелита" са дадени многочислени жертви.

2 май 1942 г. Германската подводница U-456, с командир капитан-лейтенант Макс Тайхерт, торпилира английския крайцер "Edinburgh", пренасящ 5 тона злато, предназначено за заплащане на военните доставки на СССР от Великобритания. Торпедото откъснало кърмата на крайцера и той бил взет на буксир от придружаващите го разрушители. В резултат на атаката загинали 58 човека. Два дни по-късно бил потопен от разрушителя „Foresight”, който изстрелял по него торпедо.

английски крайцер "Edinburgh"

Конвой QP 11

В нощта на 2 срещу 3 май 1982 г., по време на Фолклендската война е потопен аржентинския крайцер "Генерал Белграно". В следствие на атаката загиват 323-ма аржентински моряци. Това е първата атака на ядрена подводница срещу надводен кораб в света.

крайцер "General Belgrano"

1 май 1494 г. Експедицията на Колумб открива при крайбрежието на Куба, тесен и дълбок залив, който нарича Пуерто Гранде, днес Гуантанамо.

1 май 1500 г. Португалският мореплавател Педру Алвариш Кабрал (Pedro Álvares Cabral) слязъл на южноамериканския бряг в района на дн Порто Сегуро в бразилския щат Байа. Кабрал провъзгласил тази земя за притежание на португалския крал (той не знаел, че преди него тя е била открита от испанеца Висенте Пинсон). Кабрал нарекъл новата територия Терра де Вера Круш (Земя на истинския кръст). По-късно тя била преименувана на Санта Круш и накрая получила името Бразилия.

1 май 1503 г. Четвъртата експедиция на Колумб загубва два от корабите си и достига до брега на нос Тибурон, крайната точка на това мъчително плаване.

1 май 1528 г. Експедицията на конквистадорът Панфило де Нарваес състояща се от 5 кораба, 600 души и 80 коня акостира на брега на Флорида, в залива Тапа. Тук Нарваес начело на 300 войници изследва непознатата земя.

1 май 1606 г. В търсене на митичния Южен континент експедицията на испанския мореплавател Педро Ернандес Кирос (Pedro Fernández de Quirós) се натъква на непозната земя в Тихия океан. Това са днешните Новохебридски острови, на които испанците дават името Аустралия дел Еспириту Санто (южна земя на Светия дух). Като възприема погрешно, че това е така търсения континент, Кирос обявява новооткритата земя за владение на испанския крал и основава селище, което нарича Нов Йерусалим.

Педро Ернандес Кирос

1 май 1855 г. Английският ветроход John се разбива на скали близо до Фалмът. Загиват 196 човека.

1 май 1899 г. От Варна за Севастопол отплава учебният крайцер „Надежда” с командир капитан-лейтенант Станчо Димитриев. След 25-часово плаване крайцерът пристига в Севастопол, където от 4 до 24 май докува, в края на май посещава и Одеса. По време на пребиваването на българския военен кораб в двете руски пристанища неговият екипаж е приет много радушно от местното флотско командване.

1 май 2002 г. Във Варна умира Михаил Михайлов. Работи като корабен монтьор, палубен моряк, репортер, преподавател по журналистика. 10 години плава с корабите на търговския флот. В последните години издаде морските новели „Дяволи скитат по море” и „Корабът на грешниците”.

Михаил Михайлов и негови книги

Още за военноморските сили